Проф. Pacioni пое личен ангажимент да продължи с обучението на нашия екип в лабораторията си в Италия, както и с по-задълбоченото изследване на българските трюфели и условията за култивацията им.

Едноседмичният престой на италианския учен и направените от него анализи на цялостната ни дейност, както и дадените препоръки за продължаване на работата са от изключително значение за нашия екип и всички наши последователи. Оценката му ни прави още по-уверени, че култивацията на трюфелите у нас има голямо бъдеще, особено с доказаната вече подкрепа на европейските ни партньори.

Юни 2011г.

Посетените плантации са от преди 20-25 години – една от иглолистни кедрови дървета с tuber aestivum, а другата от дървовидна и храстовидна леска с t. Brumale. Интересна и полезна практика се оказва живият плет във втората плантация с микоризирани дръвчета от габър. Периодично подкастряни, наред с охранителната, ветрозащитната си и влагозадържаща функция, те плододават и трюфели.

Много са научените уроци при обмяната на опит с френските колеги относно прилаганата технология в производството на посадъчния материал и култивацията на трюфели. Беше ни предоставена специализирана литература и работни схеми по целият спектър от интересуващите ни въпроси. Всички новости и добри практики ще направим достояние на нашите клиенти и партньори в страната под различни форми. Целта е да получим признание като производители с реални добиви от нашите трюферии и включването ни в международната търговия и употреба на трюфелите.

И още нещо, за което са се погрижили френските ни колеги:  започнала е подготовка за основаването на общоевропейски Клуб на асоциираните производители на трюфели от страните-членки на ЕС. До м. август нашата организация АЗАЛ ще получи официална покана за форума, предвиден за 7 ноември 2011г. в гр.Нанси, Източна Франция.

„Оказва се, че трюфелите също имат сексуален живот” – казва д-р Франсис Мартин, растителен биолог и ръководител на изследователския екип от Университета в Нанси, Франция. Отдавна се счита, че тази скъпоценна гъба води безполово съществуване, но д-р Мартин и неговите колеги са открили, че трюфелите имат два пола, или размножителни типа.

Производителите на трюфели от Франция и Италия са със смесени реакции, относно работата на д-р Мартин и неговия екип върху трюфелния геном. От една страна те „винаги се оплакват, че не правим достатъчно за тях” – казва д-р Мартин. От друга страна „не искат да се сдобием с магическата рецепта за производство на трюфели в големи количества, защото тогава цената им ще се понижи”.Черният трюфел от Перигор има голям геном, наброяващ 125 милиона съставни ДНК хромозоми, които съдържат над 7 500 гена, съобщиха д-р Мартин и неговите колеги онлайн в първата неделя на 2011г. в списание „Нейчър”. Ще изминат много години докато се разбере каква информация носи всеки един ген, но някои модели на поведение са очевидни.

Сгушена под земята в корените на своето дърво гостоприемник, трюфелната гъба притежава редица гени, детектори на светлина. Те спомагат за избягването на слънчевата светлина, съхранявайки трюфела на безопасно място под земята, (като) или му помагат да усети смяната на сезоните. Той притежава други гени, служещи за обмяна на хранителните вещества с неговото дърво гостоприемник. Гъбата се сдобива с хранителни вещества, осигурявайки повече храна за дъба, отколкото неговите корени могат сами да получат и снабдят дървото с тях.

Заразените с трюфели дървета лесно могат да се различат, тъй като около ствола им се образува ореол от незалесена повърхност. Изглежда, че гъбата агресивно възпира конкурентите на нейното дърво, вероятно произвеждайки някакави растителни токсини. Д-р Мартин все още не е идентифицирал съответните гени. Те могат да бъдат трудни за откриване, казва той, тъй като вероятно са уникални за всеки отделен трюфел.

Основната функция на гъбите е да разпръснат спорите си, което е въпрос на някои технически затруднения за един организъм, живеещ под земята. За това той произвежда специфична уханна миризма, която принуждава всички видове обитатели на повърхността да го търсят, да го ядат и да разпространяват неговите спори „след вечеря”.

В средата на хранителната верига са глиганите и катериците, подлудени от миризмата на трюфелите, предназначена да имитира техните собствени полови хормони. Д-р Мартин споделя, че е изследвал голяма част от гените, чиито продукти произвеждат тези химикали.

И накрая, съществувавт трюфелни мушици, които снасят яйцата си в трюфелите. От гледна точка на гъбата, това е още един начин за разпространяване на нейните спори. За това тя ги привлича, освобождавайки анизол и вератрол, (два феромона, специфични за насекомите), когато трюфелът достигне зрялост. Наличието на трюфели може да бъде установено, когато се наблюдава струпване на такива трюфелни мушици.

Но яйцата и ларвите на трюфелните мушици не понижават ли годността на трюфелите? Изглежда, че е точно обратното. „Ако са събрани в късния стадий от развитието си, вероятно ще съдържат яйца и ларви – добавяйки протеини и аромат към трюфелите” – казва д-р Мартин.

Макар черният трюфел има огромен геном, той има по-малко гени от останалите гъби, вероятно защото си е избрал специфичен начин на живот и за това се нуждае от по-малко гени, отколкото останалите гъби. Регионалният характетр на трюфелите до известна степен прилича на този на вината. Откакто жителите на Перигор, Прованс и други региони са обявили, че техните трюфели са най-добри, д-р Мартин се надява да развие генетичен метод за идентификация на регионалните различия и разновидности на трюфелите, за да може да се определи точното им наименование и произход, подобен на този, който се използва при протекцията на местните вина и сирена във Франция.

Нашият домакин организира посещение на малка трюферия от 7 дка, където любезно ни посрещна собственика й Марчело. Насаждението основно е от т.н. космат дъб (Quercus pubescens) и отделни дръвчета габър, всички заразени с трюфел melanosporum. Плододаването е започнало след седмата година, като от края на ноември до март периодично се събират трюфели по около 400-500 грама на дръвче, а под някои от тях – и повече или по-малко.

Както се вижда на снимките (1-3), трюфелите се намират почти на повърхността, като почвата е леко надигната и напукана, а в околовръст на дръвчето плодната зона е очертана с по-слаба и почти прегоряла тревна растителност. Поради по-големият наклон, а и за улеснение при косенето на тревата, маркучите за капковото напояване на дръвчетата са накачени по клоните. Кастрене почти не е правено, което обяснява и неравномерното развитие на дръвчетата, като 4-5 са останали недоразвити…

Макар и добре обучени, кучетата порода логото започват търсенето не веднага, а след закачливи игри по между си и едва тогава се съсредоточават, но истински започват търсенето на трюфели след настоятелна команда от стопанина си (вж.клипчето). В друг район Марчело има още две плантации с aestivum трюфел и за него това е хоби, което му носи допълнителни доходи.

http://www.youtube.com/watch?v=s4e4rmNYpBU

Последващото посещение и контролни проверки в лабораторията на проф. Пачони потвърдиха важни за нас очаквания – да се анализират наши трюфели и процеса на микоризация на фиданките чрез едно постоянно сътрудничество, за което се договорихме. Обмяната на взаимно интересна информация за трюфелното култивиране е важна стъпка към подобряване на работата ни.
Така например, от изискването за пригодността на почвата няма и в бъдеще да правим никакви компромиси, залагайки на добре аерираните и леки чакълесто- пясъкливи почви с достатъчно калциев карбонат и рН не по-малко от 7-7,5. Ще насърчаваме насаждания с предимно доказаните дървесни видове – дъб, леска, габър и заразяването им с трюфел melanosporum, където това е приложимо с оглед типа на почвата и разположението на терена.

Киро Проданов, януари 2011г.

ПАУЛОВНИЯ – ИЗУМРУДЕНОТО ДЪРВО

Бързорастящо дърво – за 5 години може да достигне височина 30 м и диаметър 30 см. Колкото дръвчета заявите, толкова ще получите. Изравнени, безвирусни, с предварително известни качества, отгледани ин-витро.

Пауловния елонгата ( Paulownia Elongata )
„изумруденото дърво“ – произхожда от Китай, има висока толерантност към засушаване, невзискателно е към почвата, развива се при висок температурен диапазон от минус 25 до плюс 40 градуса, не се напада от болести и неприятели, с малък риск при промишлено отглеждане.
Дървесината е висококачествена – здрава, лека, без дефекти, лесно съхне и се обработва, два пъти е по-лека от дъбовата и от иглолистната, но е 4 пъти по-скъпа от тях.

Използва се в корабостроенето и самолетостроенето, за производство на мебели, музикални инструменти, играчки и др. За добив на дървен материал могат да се използват 5-6 годишни растения с диаметър около 30 см. От едно дърво се добиват над 1 куб.м дървесина. Цветовете(на трета година от засаждането) и листата съдържат биологично активни вещества, които се използват във фармакологичната промишленост в Китай и САЩ. Най-качественият мед в Китай се получава точно от цветовете на това дърво.

Пауловнията е най-подходящото бързо растящо дърво за промишлени масиви, опожарени гори, свлачища, укрепване на ерозирали терени, изграждане на ветрозащитни пояси и др. Подходящо е за подобряване и естетизиране на градската жизнена среда, чрез озеленяване и рекултивация на терени, хвостохранилища, сметища и др. Източник е на екологично гориво-производство на пелети или дървесни частици. Подходящо е за ограждане на частни имоти, стадиони, тенис кортове, новопостроени сгради, бензиностанции, хотелски комплекси и вилни селища, детски и спортни площадки.

Схемите на залесяване -  различни според големината на терена: за площ от 1-2 дка – минимум 3/3 метра (до 105 бр. средно в дка), 4/4 м. за терен от 3 до 5 дка.( до 63 бр. в дка).  За площи над 5 дка може да се прилагат смесени варианти – от 4/5 м. (50 бр. в дка)  до 5/6 м.(40 бр. в дка).

Как да се сдобиете с пауловния?

Залесяване 2012г. – има наличности с височина 1 метър, открити корени, цена 9 лв.с ддс; минимално количество – 50 бр.;

-         по 7 лв.с ддс/бр. и височина 20 – 30 см., минимално количество – 50 бр.;

-         по 8 лв. с ддс с височина 80-120 см. в торбички с торфено-минерална смес;

-    За по-големи количества се договарят специални цени.

Използвайте формата на заявка за фиданки на всяка от страниците в сайта ни.

Най-важното от технологията за отглеждане:

• Засаждане: 3/4 м за дървесина, а за биомаса –и по-малко.
• Поливане – два пъти в седмицата, може и обилно през първите три години, а най-добре чрез капково напояване за ускорено развитие на кореновата система. Висока толерантност към
  засушаване, особено след третата година. Температура – от -25 до +40˚С.

Подрязване на листата първата и втора година колкото е възможно по-нависоко, за да се получи добра дървесина.

• Светлина – Обича много слънце и светлина.
• Почва – рохкава, добре аерирана. Невзискателност към химичния състав на почвата.Не се напада от болести и неприятели, но е важно да не измръзне първите три години. Защитените от северни ветрове зони са за предпочитане.

Пауловнията има много силна коренова система. След изрязване на дървото, то пониква отново от корените и бързо израства. Този цикъл може да се повтори 4 пъти.

Още за пауловнията…

Плътността на дървесината е 0,29 g/cm³ (тази на дъба- 0,54 g/cm³). Поради голямата си здравина, въпреки малката си плътност, дървесината може да се рендосва прекрасно (рендосаната повърхност е на пипане като коприна, има светъл, копринен гланц) и се слепва добре. Структурата й наподобява ясен, тя е без мирис и по принцип не съдържа силикати. Сушенето  е много лесно – за около 30 дни. Издръжлива е на гниене, вредители не са познати и трудно се запалва – при около 400 °С.

Употребата на пауловнията е документирана в Китай и Япония още 200 г.пр.н.е. Търговските наименования на дървесината са: Paulownia,  Kiri, Shima-giri. Япония употребява в момента над 40% от световното
производство на пауловния.

С плантация от пауловния елонгата може да се постигне:

• добив на качествена дървесина – след 5-6-та година;
• добив на зелена маса за храна на животни – след 2-рата година, включително производство на зелени дрожди;
• производство на био-пелети и брикети от отпадъчните стърготини, сухи листа, клонки и пр.
• високо ефективно биологично пчеларство – след третата пролет цялата корона на дървото се отрупва с огромни съцветия от бяло, розово, лилаво, които ухаят невероятно силно. Те са изключително медоносни, задържат се близо месец свежи.
• Не пропускайте възможността да създадете една високо ефективна плантация от „дървото на бъдещето“, както познавачите наричат пауловнията!

Агробиоинститут

Център по компетентност в растителните биотехнологии
София 1164, бул. Драган Цанков 8, тел. 963 54 07; факс 963 54 08

ОТЧЕТ

ЗА ФИТОПАТОЛОГИЧНИ АНАЛИЗИ НА РАСТИТЕЛНИ И ПОЧВЕНИ ПРОБИ

От „Асоциация за алтернативно земеделие и агролесовъдство“ – Бургас ни бяха предоставени проби от почва и корени за фитопатологичен анализ от плантации за производство на трюфели в България.

Резултати

Проби от корени и почва

1 – Габрово- Установено наличие на мицел от трюфел

2 – Шумен- Установено наличие на мицел от трюфел

3 – Свиленград – Установено наличие на мицел от трюфел

4 – Казанлък- Установено наличие на мицел от трюфел

5 – Пловдивско – Установено наличие на мицел от трюфел

6 – Бисер- Установено наличие на мицел от трюфел

7 – „Кипро“ – почва- Установено наличие на мицел от трюфел

8 – „Кипро“-корен лешник- Установено наличие на мицел от трюфел

9 – Добрич – „Канака“ Установено наличие на мицел от трюфел

10 – Добрич-“Меланоспорум“ Установено наличие на мицел от трюфел

11 – Козлодуй 1- Установено наличие на мицел от трюфел
12 – Козлодуй 2- Установено наличие на мицел от трюфел

13 – Силистра 1- Установено наличие на мицел от трюфел
14 – Силистра 2- Установено наличие на мицел от трюфел

Изготвил: Ст.н.с.I ст. дсн Р. Бъчварова – Ръководител лаборатория по Фитопатология
дата : 15 Септември 2006 г.

В годината на всеобща криза и за много райони слаба или похабена селскостопанска реколта, трюфелите в природата се появиха в достатъчно количество. Дъждовете през юли и август са важно предпоставка за добра реколта и през следващата година.В България рекорд по намирането им и този път държи северната част на страната и по-малко Родопите и Странджа. Но потреблението в България е все още далеч от нуждите и възможностите.

… В 90 на сто от случаите консумирането на този деликатес е предпочитан в прясно състояние. И понеже трюфелите не могат дълго да се съхраняват не охладени, транспортирането им до съответния пазар е трудно и това допълнително ги оскъпява. Малцина обаче знаят, че изсушеният трюфел(нарязан на тънки люспи или цял) след съответно потапяне във вода възвръща своите качества. Впрочем, от потапяне във вода той се нуждае и когато по-дълго е съхраняван в кварцов пясък или в ориз, например. Само така възвръща част от обема, теглото и аромата си!
И при издирването на самородните, и в очакване на първите култивирани трюфели в страната ни през този или следващи сезони всеки ентусиаст и любител на този природен дар узнава, че великата тайна на природата е в нейното постоянно преоткриване и всякога до край неузнаваема…